Мира Балдаранова
Новото начало

Великден е.

Поставихме ново начало

на връзката ни.

Ще я превърнем

в нов съюз на Любовта.

И заедно ще полетим

към нови небеса.

Ще бъдем новите родители

на вечната любов

между душите.

Лицето ти е светлина.

Очите ми ще гледат само теб.

Ти си великият художник на света ни.

Лицето ти е светлината на Дома.

И цялата съм песен.

Твоя съм.

Духът е в нас.

ехти у мен,

летя и я изпращам по света,

като космическа енергия

и те обичам с лекотата на мига,

духът ти

се слива с моя, светъл и красив,

в една звезда,

в сияние на сферите

сега си моята съдба,

към тебе пътя извървях.

Извезах герба на дома ни —

пеперуда

в злато и от цветовете на дъгата,

и в нея вплетох буквата ни

Ж

така в едно завинаги ще бъдем.

И ще пребъде гербът на дома.

До теб пътувам

ням от тишина

потапям се във красотата ти

и те сънувам

в хиляди лета

Любов

и формите ни се менят

завинаги остават

утробата

и фалоса

Създават светлина за сферите.

С него е зачената вселената

от теб и мен родил се е светът

с теб ще заченем хиляди вселени,

щом ти си Любовта,

и ще се любим тъй високо над света,

че Любовта ще е енергия,

изпратена да полети

със музиката

за посланик

в космоса.

е новият ни свят

и с теб вървим

по малки стъпала

из белите градини

изпълнени със бяла светлина

рисуваме с Любов

лекуваме с Любов

и сътворяваме наново светове

за нови същества

невидими и бели

и те не могат да се поберат

в картина

или върху лента

очите се издигат

все нагоре и нагоре

и не успяват да достигнат граници,

защото тези светове са безгранични

сътворени от Любов

и като две енергии

преливаме един към друг

свободно и неотделимо свързани

с материя Любов

пътуваме със скоростта на светлината

и с честотите на звука

с пулсациите на вселенската вълна,

защото СМЕ ЛЮБОВ.

Това е лебедова песен,

написана за гласовете ни,

рисувам бавно линията на мелодиката,

и ти ехтиш по висините —

пулсиращо сърце по петолиние,

което бие с моето в едно

рефрените повтаря

извивките погалва меко

и го зова

и ме зове

сърцата разцъфтяват

от тях душите ни излитат

завинаги се вплитат

в други измерения.

Ела със мен

от нищо не се бой

и ще те отведа във райските градини

на нови светове

вселената ще ни е дом

ще сме начало на Живота.

Разтваря се душата ми

сред светлината ти

трептяща тихичко полита

у дома.

И отведи ме с тебе у дома

ще нарисуваме посоките, градините безкрайни

прозорците ще украсим със много светлина

небето ще се спусне

вътре през невидимия покрив

ще нарисуваме пространството

и брачното ни ложе с цветя ще украсим

и ще сънуваме сред цветни аромати

как нови светове за вечността творим

ще те целувам

и ще ме целуваш

дълго, до безкрайност дълго

ела и отведи ме у дома.

Душите ни се сливат

в познатия от тленните ни форми

любовен ритъм

безкрайно нежна турбуленция,

с която навлизаме отвъд

онази непозната граница

на зимното слънцестоене

и там откриваме

най-откровената си същност

покой и тишина

неописуемото с думи и изкуства

и всичко в любовта ни

се завръща към началото

без повторение на формите

непреходна е семенната течност.

те съзерцавам

и си началото на Любовта

тъй крехка, нежна, колеблива

изпълнена със тишина и светлина

в пространството се рееш

спускаш се свободно

ръцете си подлагам

с цялата си безтегловност се побираш

и бавно те отнасям

завихрен от енергията ни любовна

върху звездата

нашата звезда,

която толкова отдавна ни очаква.

В ръцете ти долитам

главата ми е сведена красиво,

душата ти ме пуска да летя свободно

в обятията си

и светлината ми се извисява

волно над света

душите ни се сливат и разгръщат

в полет на спирала,

безкрайно виеща се

в светла висина

сега сме приток на река,

достигнала небето.

Завръщаме се бавно

към чистата си същност

на остров с нов адрес,

където виждаме телата си

на двама старци

как съзерцават синьото море

там, на верандата, отрупана с цветя,

надвиснала върху брега,

е малката врата,

която ще преминем, млади,

да тръгнем по водите

нашият катамаран ни чака,

разпънал е платна,

и на носа си ти,

свободната душа на Любовта.

Събирам те в едно

душата и детето в теб

обличам ги във формата на мъж

узрял до съвършенство

готов изцяло да поеме грижа за света

около мен и този под небето

сега разбирам своето усещане за теб

като за микро и за макро свят

един от друг неотделими

единствени

неповторими

за мене сътворени

с теб сме вече триединство.

В краката ти разстилам

нежните воали светлина на своята любов

по тях вървиш

и стъпалата ти са малки, светли, леки

обгърнах те в сиянието

на пеперудени криле

сега си защитен в милувките на моите ръце

светът около теб е изсънуван

и сънуваш

в чисти, меки цветове

и всичко е безкраят

от любовната целувка на моето лице.

От толкова години тебе виждам

стоя до теб и съзерцавам твоето лице

движенията на меките ръце

как тихо стъпваш

облечена и гола те сънувам

с отворени очи,

защото с теб живеем в свят за двама

сами сме от години

само теб обичам

до теб живея

и е време нагоре към звездите

да те отведа,

за да започнем да сънуваме

със тебе двама —

роди се моята звезда.

Сега съм малка, крехка, колеблива,

докоснала се с изначалната си същност

не зная нищо

нищо не желая

обичам те

летя със теб,

покрила светлата ти гръд

с нежни пеперудени криле

усилва се у мене светлината,

за да закърми нашите деца

със безсловесното учение.

Държим се за ръце

и заедно пътуваме вселените

децата ни се раждат и умират в нас

и се завръщат

към началото,

с което се заражда всичко:

семенната течност,

изливаща се в твоята утроба

от фалоса ми,

който е завинаги положен в нея,

и ние сме оста за кръговрата на безкрая

утроба — дух — дихание — завръщане.

Достигнахме върха на нашето изкачване

сега ще раснем с теб на ширина

ще се изпълваме със силата на светлина

ще съзерцаваме в покой и тишина

хармонията на вселената

как съвършено ще се грижи за света.

Нежен трус

с най-нежното притихване

и твоето несекващо обичам те.

Избирам да обичам теб

с божествения трепет на душата си

и с монолитността на своя дух,

намерил единение в душата ти

избирам да обичам теб

със крехката си същност на момиче

и с тялото си на жена,

със силата на любовта,

с която Бог обича

избирам да обичам теб

за цялата вселена,

защото Любовта е сила тиха, нежна, лека,

изначална на земята и небето,

избирам да обичам с теб.

Избирам да обичам теб

в покой и тишина

да следвам тялото ти с моя дух

и да забравя всяка суета

да те обичам безусловно, чисто

и да споделям с тебе всеки миг

от пътя на духа си.

С теб правихме любов

да излекуваме сърцата и душите,

и да покажем любовта

и силата на нежността,

които не болят

с теб правихме любов за тях

един за друг.

Ръката ти обхваща леко

върха на пръстите ми

нежно ги придържа

сякаш ще ги изпусне всеки миг

и пръстите ми колебливо тръпнат

сякаш ще се пуснат —

това е съвършеният ни миг,

във който силата на връзката ни

става вечна.

Сега те водя на острова,

на който с мене ще сънуваш

по водите ще се носиш

духът ти заедно със моя

ще укрепне.

Оттук насетне всичко ще е сън

за двама

ще е Любов за цялата вселена

ще спиш до мене

тихо ще сънуваме

как любовта ни пази световете

под небето.

си

обвивката на тялото ти

тихичко се свлече

и се разля космическата светлина

сияние си вечно

пред теб с най-чисто изумление

благоговея

и мисълта ми се отдава

на тишина и съзерцание

на Любовта.

теб живея

тук долу на земята

теб обичам

живея те

да храня сетивата ти

и нуждата ти да живееш с мене

всеки миг от земния ни път

живея те с любов

живея с теб и с тялото ти

в мен

и чувам те отвътре

и дишам нависоко

живея те

тъй както никога не съм живял преди.