Произведения

Статия

Биография

По-долу е показана статията за Ален Роб-Грийе от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ален Роб-Грийе
Alain Robbe-Grillet
френски писател и кинорежисьор
Роден
Починал
Кан, Нормандия, Франция
Националност Франция
Работилчиновник, писател, кинорежисьор, актьор, сценарист, литературен критик
Работил вЕкспрес (1953) (1955 – 1956)[1]
Нюйоркски университет (1972 – 1997)
Литература
Период1953 – 2008
Жанровероман, сценарий
ТечениеНов роман
Дебютни творби„Гумите“ (1953)
Известни творби„Гумите“ (1953)
„Воайорът“ (1955)
„Ревност“ (1957)
Награди„Фенеон“ (1953)
„Луи Делюк“ (1962)
„Мондело“ (1982)
„Сад“ (2002)
Семейство
СъпругаКатрин Роб-Грийе (по баща Ръстакян)
Уебсайт
Ален Роб-Грийе в Общомедия

Ален Роб-Грийе (на френски: Alain Robbe-Grillet) е френски писател, сценарист и кинематографист. В цялото си творчество писателят се бунтува срещу гнета на идеологиите и абсолютния ред.

Биография

Роден е на 18 август 1922 г. в Брест, департамент Финистер, Франция. Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (Un régicide), написва през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства – „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост – „Минюи“.

Следващите две години Роб-Грийе работи като инженер в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до Мароко, Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман – „Гумите“ (Les Gommes).

Роб-Грийе в интервю за финландската журналистка Миря Болгар през 1967 г.

През 60-те и 70-те години Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал.[2] Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер.[3]

През 2004 г. е избран за член на Френската академия.

Умира от инфаркт на 18 февруари 2008 г. в Кан на 85-годишна възраст.

Творчество

Йоланда Инсан, Ален Роб-Грийе, Алберто Моравия и Гуидо Черонети след церемонията на наградата „Мондело“, 1982 г.

През 50-те години на ХХ век Роб-Грийе става известен като един от най-изявените представители на течението „нов роман“. При него техниката на писателя се издига в култ, отхвърлят се традиционните романови категории – сюжет, герой, психологизъм, връзки във времето и пространството. Сборникът от статии,[4] които е писал по това време, бива приет като литературен манифест.

Ролан Барт е един от ранните поддръжници на Ален Роб-Грийе.[5] От края на 50-те години Жан Рикарду, който се откроява като водещ теоретик и критик на „новия роман“, отделя особено внимание на творчеството на Роб-Грийе.

Библиография

Романи

  • 1949 Un régicide
  • 1953 Les Gommes
    Гумите, София: Народна култура, 1985 г. [6]
  • 1955 Le Voyeur
  • 1957 La Jalousie
    Ревност, София: Народна култура, 1985 г. [6]
  • 1959 Dans le labyrinthe
    В лабиринта, Плевен: ЕА, 1995 г.
  • 1965 La Maison de rendez-vous
  • 1970 Projet pour une révolution à New York
  • 1976 Topologie d'une cité fantôme
    Топология на един град призрак. Превод от френски Павлина Рибарова. София: Златорог, 2003 г.
  • 1978 Souvenirs du triangle d'or
  • 1981 Djinn
    Джин, София: Народна култура, 1985 г. [6]
  • 2001 La Reprise

Киноромани и сценарии

  • 1961 L'Année dernière à Marienbad
    Миналата година в Мариенбад, София: Народна култура, 1985 г. [6] (реж. А. Рене)
  • 1963 L'Immortelle
  • 1969 Les Gommes (Гумите, реж. Люсиен Дероази)
  • 1971 La Jalousie (Ревност, за телевизията, реж. К. Киршнер)
  • 1974 Glissements progressifs du plaisir
  • 1994 Taxandria (реж. Раул Серве)
  • 2002 C'est Gradiva qui vous appelle
  • 2010 Campana de la noche (реж. Майкъл Милс)

Мемоари

  • Le Miroir qui revient (1985)
  • Angélique ou l'Enchantement (1988)
  • Les Derniers Jours de Corinthe (1994)

Източници

  1. ↑ portail-collections.imec-archives.com // Посетен на 2 март 2022 г.
  2. ↑ Le Miroir qui revient (1985), Angélique ou l'Enchantement (1988), Les Derniers Jours de Corinthe (1994)
  3. ↑ През 2012 г. е публикувана част от тяхната кореспонденция; Alain & Catherine Robbe-Grillet, Correspondances, 1951 – 1990, Paris: Fayard, 2012.
  4. ↑ Robbe-Grillet A., Pour un Nouveeau Roman, 1963.
  5. ↑ Барт Р., Обективна литература (1954) и Не съществува школа „Роб-Грийе“ (1958), вж. Въображението на Знака, София: Народна култура, 1991, с. 242 – 267.
  6. ↑ а б в г Роб-Грийе A., Гумите, Ревност, Миналата година в Мариенбад, Джин, София: Народна култура, 1985 г.

Външни препратки

Текстове на Роб-Грийе
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни