Георги Джагаров (автор и преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Георги Джагаров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Георги Джагаров
български поет и драматург
Роден
Починал
30 ноември 1995 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Работилредактор, драматург, администратор
Литература
Жанровестихотворение, драма
Известни творби„Прокурорът“
„България – земя като една човешка длан“
НаградиДимитровска награда
„Солензара“ (1982)
Политика
ПартияБКП
ОтличияОрден „13 века България“
Орден „Георги Димитров“
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
председател (1971 – 1986)
Съвет по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ
заместник-председател (1971 – 1989)
Държавен съвет на Народна република България
Семейство
СъпругаЦвета Петкова Изворска – Джагарова
ДецаМартин, Росица, Георги[1]
Уебсайт
Георги Джагаров в Общомедия

Георги Георгиев Джагаров е български поет и драматург, в продължение на 18 години заместник-председател на Държавния съвет.

Биография

Георги Джагаров в Банкя

Георги Джагаров е роден на 14 юли 1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после – с отличие Сливенската гимназия „Добри Чинтулов“. Член на РМС от 1940 г., а на БКП от 1944 г. Осъден е на 15 години затвор като антифашист, излиза от затвора след 9 септември 1944 г. От 1941 г. пише в сп. „Българска реч“. Член е на Съюза на българските писатели.[2]

Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1951 г. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели (1966 – 1972) и заместник-председател на Държавния съвет. Джагаров е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3] Участва в групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[4] Член е на Градския комитет на ДКМС и на Градския комитет на БКП в София. Член е на Съюза на българските писатели (СБП)[5] и секретар на партийната организация при СБП.

Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973 г., на който се обсъжда идеята България да стане 16 република на СССР, казва: „Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци“.[6] Народен представител е в периода 1966 – 1990 г. [7]

В периода 1971 – 1986 г. е председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ. През 1982 г. получава Специалната награда на Френската академия за световна поезия „Солензара“ (1982).[8]

През 1985 г. ръководи българската делегация, посетила папа Йоан Павел II във Ватикана.[9]

Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София.[10]

Творчество

Между 1954 и 1981 са издадени неговите стихосбирки:

  • „Моите песни. Стихотворения“ (1954; 1955; 1985),
  • „Лирика“ (1956),
  • „В минути на мълчание. Стихове“ (1958; 1985),
  • „Стихотворения“ (1969; 1970; 1971; 1972),
  • „Понякога. Избрани стихове“ (1975; 1979),
  • „Сезони. Стихотворения“ (1981).

Сред най-известните му творби е стихотворението „България – земя като една човешка длан“. Неговата пиеса „Прокурорът“ е послужила за сценарий на едноименния филм Прокурорът (1968).

Признание

През 1978 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[11]

На 13 юни 2004 г. СБП учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли (рождения ден на поета).

Източници

  1. ↑ Дело „Джагарова и други срещу България (Жалба № 5191/05 г.)“. Решение. Страсбург. 2 септември 2010 г., humanrights.bg.
  2. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
  3. ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  4. ↑ Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  5. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
  6. ↑ Христо Христов, „Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.“
  7. ↑ Йорданка Христозова, „Приятелите на Джагаров не обитават рая“, в. „Стандарт“, 14 юли 2000 г.
  8. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 132.
  9. ↑ Посланик Райко Николов: САЩ никога не се извиниха на България, че ѝ приписаха чудовищното престъпление, Интервю в „Епицентър“.
  10. ↑ Георги Джагаров на сайта Литературен свят
  11. ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград

Външни препратки