Петър Алипиев (автор и преводач)

Преводни произведения

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Петър Алипиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Петър Алипиев
български поет и преводач
Портретна снимка на Петър Алипиев от Климент Цачев, 5 юни 1986 г.
Роден
Пашанко Пеев
Починал
Националност България
Работилпоет, преводач, редактор
Литература
Период1961 – 1998
Жанровепоезия
Известни творби„Лирика“ (1961)
„Без малко Тиртей“ (1992)
Семейство
СъпругаВълка Алипиева
ДецаАнтоанета Алипиева

Петър Алипиев е български поет и преводач.

Биография

Роден е на 14 март 1930 г. в село Босилковци с рожденото име Пашанко Пеев, което на зряла възраст променя на Петър Алипиев. Учи в Бяла и Русе.

Работи като литературен редактор в Радио София, а от 1963 г. до смъртта си живее и твори във Варна.

Работи като редактор в Държавно издателство „Георги Бакалов“. През 1956 година става емблематичният случай с Алипиев, според който академик Владимир Топенчаров напада по доктринерски комунистически причини стихотворението му „Смъртта на една птица“. Това е третият случай след разгрома на любовните стихотворения на Иван Радоев през 1952 г. и разгрома на първото идание на романа „Тютюн“ от Димитър Димов, в който крайната комунистическа идеологема атакува произведения с извънсоциалистическа доктринерска тематика.

По-важните книги на Петър Алипиев са „Лирика“ (1961), „Без малко Тиртей. Картини от една изложба“ (1992), „Българска поезия. Антология“ (1994). Алипиев е автор на една-единствена стихосбирка с име „Лирика“, която преиздава през целия си живот. Това е вторият случай в българската поезия след Атанас Далчев, според който даден поет е автор на една-единствена стихосбирка.

Алипиев е преводач на множество чужди поети като Александър Пушкин, Алексей Колцов, Николай Заболоцки, Николай Рубцов, Шандор Петьофи, Николаус Ленау. Стихове на самия Алипиев са превеждани на почти всички европейски езици.

Негова дъщеря е Антоанета Алипиева, професор по съвременна българска литература в Шуменския университет и в Белградския университет. Съпругата му Вълка Алипиева е видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Памет

Два пъти вестник „Литературен форум“ посвещава на Алипиев отделни издания с участия на видни фигури от българската култура (2008; 2018).

На негово име е кръстена улица в град Варна.

На 17 май 2025 година в двора на музея на Шандор Петьофи в Кишкьорьош, Унгария, е открит бюст-паметник на Алипиев като един от преводачите на Петьофи в България. От българска страна там има бюстове на Иван Вазов и Атанас Далчев. Автор на скулптурата е Альоша Кафеджийски.

Богатият литературен архив на Алипиев е дарен на катедра „Българска литература“ към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

През 2000 г. излиза антологията „Поетичен декалог“ под съставителството на Димитър Ефендулов.

Библиография

  • Лирика. София: Изд. „Български писател“, 1961.
  • Лирика. Варна: ДИ „Варна“, 1966.
  • Лирика. София: Изд. „Български писател“, 1972.
  • Лирика. Пловдив: ДИ „Хр. Г. Данов“, 1985.
  • Лирика. Варна: ИК „Галактика“, 1989.
  • Дъжд през юли. София: Изд. „Български писател“, 1990.
  • Без малко Тиртей. Варна: ИК „Галактика“, 1992.
  • Лирика. Варна: ИК „Галактика“ 1996.
  • Стихове. Преводи. София-Будапеща, 1997 – двуезично издание на български и унгарски.
  • Лирика. Варна, 2000.
Съставителство
  • Море, стихия, вечност (с Андрей Германов), Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1972.
  • Българска поезия. Антология, Варна: ИК „Галактика“, 1994.
Преводи
  • Йосиф Уткин, Избрани стохотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1963.
  • А.В. Колцов, Избрани стихотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1977.
  • Аведик Исаакян, Избрани стихотворения и поеми, София: ДИ „Народна култура“, 1980.
  • Андрей Рубцов, Избрани стихотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1980.
  • Андрей Дементиев, Хазарт, София: ДИ „Народна култура“, 1984.
  • Шандор Петьофи, Любов и свобода. Избрана лирика, Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1988.
  • Николаус Ленау, Пощенският рог. Избрана лирика, Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1989.

Източници

  1. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г

Външни препратки