Румен Воденичаров (автор)

Румен Илиев Воденичаров е български химик и политик, един от основателите на Съюза на демократичните сили.^[1]

Роден е в Садово на 17 декември 1938 г. Завършва специалност „Химия“ във Висшия химико-технологичен институт в София. След това работи в Института по органична химия на БАН и в Научноизследователски химико-фармацевтичен институт. От 1985 г. е старши научен сътрудник в НИХФИ.

Преди 1989 г. е сред дисидентите и става съосновател на СДС. Участва в работата на Кръглата маса. През 1989 г. е избран за председател на софийската група на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Той е председател (до 1998 г.) на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ и после – негов секретар. Избран е за депутат в VII велико народно събрание (1990 – 1991).

На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Велко Вълканов. Кандидатурата им е издигната от инициативен комитет. С подкрепата от Българската социалистическа партия двойката заема 2-ро място в класирането: печели на първия тур 30,44%, а на втория тур – 47,15% от гласовете.

През 2005 г. участва в парламентарните избори като кандидат за народен представител в XL народно събрание от новосъздадената коалиция „Атака“ (в листата на Разград). Коалицията преминава 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но самият той не печели депутатско място.

Избран е за заместник-председател на политическа партия „Нова зора“ (2010), член на Редакционния съвет на в. „Нова зора“.

Инструктор в Планинската спасителна служба. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи.

• Биография на Румен Воденичаров Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.