Христо Смирненски
Най-здравото великденско яйце (Литературен диспут)

Преди великденската скука

да спре на визита при нас,

критици и поети чукат

яйца червени от Парнас.

 

Васил Добринов бил любител

на тоя стар пасхален спорт;

затуй по „Цар Освободител“

разхождал се критично горд.

 

Стратиев имал кръв гореща,

макар в стиха да е студен,

и В. Добринова посреща,

с дебел бастон въоръжен:

 

— За мене ти какво си писал?

Я, пред бастона повтори!

— Това е моя твърда мисъл

и в нея истина гори.

 

— Главата ти е твърде твърда,

а мисълта ти — книжен прах!…

И в миг Стратиев се размърда

в един лирично-смел замах.

 

Бастона сложи се прилично

върху критичното яйце,

ала Добринов безразлично

кръстоса на гърди ръце.

 

След четвърт час лирика вече

въздъхна морно изпотен.

Тогаз Симидов се изпречи:

„Я дай бастона и на мен!“

 

Уви, и той се изпотява,

макар по-ловък и чевръст.

Яйцето здраво пак остава,

бастона става къс по къс.

 

И ей Симидов с болка свята

отпуска капнали ръце,

Добринов сочи си главата:

„Това е дървено яйце.“