Елисавета Багряна
Видение

Вън ходи край къщи и пее отново

април, цветоносеца блед.

И дъха зелената пролет отрова,

по-сладка от вино и мед.

 

Как душно и тясно е в нашата стая,

как силно ме тегли навън.

Това, що разказвам, самичка не зная

наяве ли бе, или сън.

 

Видях аз морето — зелено и тъмно,

и белият кораб на път.

Край някакъв бряг неизвестен се съмна,

де много сирени тръбят.

 

Невиждани хора, нечути езици,

обветрени, млади лица

и сини очи с разширени занеце,

и смели, и волни сърца…

 

Но ти, недоволен и мрачен, отмеряш

пет стъпки напред и назад.

И моя глес млъква, смутен и треперящ,

треперящ от горест и яд.

 

Напразно. Отровата вече проникна.

В кръвта ми киряща се вля.

И чувствувам вече — на плещите никнат

две силни, две волни крила.