Деница Минчева
И ето, всеки храст възпламени се…

и ето, всеки храст възпламени се

с божията страст и всеки хълм

в небето очерта разпятия.

 

от онзи миг за всеки следващ ден

намирам по-сериозни оправдания

да го оставя празен.

 

съдът се пълни бавно със вина.

 

посипвам сол върху кървящи рани,

разкъсвам дрехите си, за да те превържа,

но ти си тъй неблагодарен.

а ако стане тъй, че твойто тяло

изгуби своите красиви рани,

аз лично те бичувам и в замяна

очаквам само да останеш.

 

тъче душата ти Арахно тънкопръста,

извива в нея шарки непокорни.

 

аз вече знам какво ще ми се случи,

но пак те следвам неотклонно.