Деница Минчева
Осмелих се попитам…

Осмелих се попитам

тегнещите небеса

имат ли за мене вятър

и крила.

 

Причиних си светли болки

в търсене на нов мираж.

Осмелих се да помоля

слънцето за вечна власт.

 

Осъзнах съвсем неволно

мъдростите на света.

Пренаписах песента си

и си дадох свобода.

 

Тихо,

в тъмни полунощи,

бях безстрашна и добра.

Взех на заем чужда вяра

и душа.

 

Нежно сключих топли длани

около добрата нощ.

Плаках.

Вярвах.

Преоткривах.

 

Осмелих се да съм бог.

29.06.2007