Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Там

Видях ги да плуват надолу по течението празни или по скоро пълни. Да, откритите им трюмове бяха пълни със сняг. Шлеповете бяха оставили товара си някъде нагоре, а сега вятъра и небето бяха им натоварили сняг. Огромните лодки, които бяха прекосили Лета, за да оставят Душите, сега се връщаха на пристана, толкова пълни, колкото преди да тръгнат, а снега… Снега се топеше и изтичаше, там откъдето беше дошъл.

Вятъра и небето са шерпи на желанието за пълнота. С всяко тяхно съмване пристига товара им — влажен, хладен, топъл, сух, приливен, потънал в прашец или чист като сълзи, но никога не идват празни. Товарят със себе си шлепове, лодки, камиони, равнини, плоскости, души… Разтоварват цветовете си и така олекнали до безтегловност поемат към водохранилището си, там където стопения сняг утолява жаждата. Но къде… Само те знаят.