Иван Бунин
Планинска долина

Бледозелени, печални — звездите…

Спомням си — здрачът, лесът.

Влага и мрак в долината дълбока,

                                хлад небесата струят.

 

Дълго стремях се, звезди, и жадувах

                за висина…

Ето ме тук. И какво ли? Чукари.

                                Сумрачно. Страх. Тишина…

 

Вие, о, бледи звезди в планините,

взрени сте в близката смърт.

Как тъй зовете? С какво ни привлича

                                всички бездънната твърд?