Владислав Ходасевич
Пролетният шум не ще разнежи…

Пролетният шум не ще разнежи

строго строените стихове.

Аз обикнах адското стържене

на какофоническите светове.

 

Между добре подредените гласни

дишам леко и свободно аз.

А сякаш от хаоса на съгласните

айсберги се блъскат в нас.

 

Мил ми е от оловните небеса

гърмът, подобен счупена стрела.

Обичам напевния и скимтящ

звън на електрическата пила.

 

Но са ми най-скъпи в живота

от цялата хармоническа красота

тръпката минала по кожата

и студената пот на страха.

 

Или сънят ми — някога единен –

да ме взривява и да се разлитам

като кал, разпръсната от мина

из чуждите сфери на дните.

 

24–27 март 1923, Saarow