Елзе Ласкер-Шюлер
Майка ми

Тя ли беше великият ангел,

Които крачеше редом с мен?

 

Или е погребана майка ми

Под небето от дим —

След смъртта й то вече не ще разсинее.

 

Да можеха ярко да блеснат очите ми,

Та светлина да й пратя.

 

Да не бе отлетяла от лика ми усмивката,

Окачила я бих на гроба й.

 

Ала зная една звезда,

Където цари вечен ден —

Нея над пръстта й ще пратя.

 

Сега ще съм вечно сама

Като великия ангел,

Който крачеше редом с мен.

 

1911