Елзе Ласкер-Шюлер
Моята безмълвна песен

Сърцето ми — тягостно време,

Което безшумно изтича.

 

Майка ми имаше златни криле,

Които света не откриха.

 

Слушайте, дири ме майка ми,

Ясни са нейните пръсти, нозете й — странстващи блянове.

 

Сладостни бури със синкави повеи

Ще топлят моите сънища

 

Винаги в нощите,

Чиито дни ще ми носят на моята майка короната.

 

А от луната ще пия безмълвното вино,

Когато нощта ще пристига самотна.

 

Моите песни донесоха тук синевата на лятото

И се завърнаха мрачни в дома си.

 

— Подиграхте се с моите устни,

А разговаряте с тях. —

 

Все пак посегнах към вашите длани,

Че е дете любовта ми, жадуваше да поиграе.

 

И аз заприличах на вас,

Понеже копнеех за хората.

 

Така обеднях

От вашето просяшко благодеяние.

 

И морето сега ще оплаква

Сам Бог.

 

Аз съм за вас йероглифът,

Който стои зад творението.

 

А пък очите ми

Венец са на времето;

 

Техният зрак ще целува предела на Бог.

 

1911