Райнер Мария Рилке
Запокитен върху зъберите на сърцето

Запокитен върху зъберите на сърцето. Виж там, колко малко,

виж: последното градче на думите, и по-нагоре,

но също колко малък, още един, последен

селски двор на чувството. Познаваш ли го?

Запокитен върху зъберите на сърцето. Камънак

под дланите. Навярно тук вирее нещо; от безмълвна урва

разцъфва с песен един незнаещ бурен.

Но знаещият? Ах, който почваше да знае

и сега мълчи, запокитен върху зъберите на сърцето.

Там навярно, с непокътнато съзнание,

нещо обикаля, някакъв недостижим планински звяр,

снове и пребивава. А голямата неуязвима птица

кръжи около отказа открит на върховете. — Но

уязвимият, тук върху зъберите на сърцето…

 

1914