Йоханес Бобровски
Бъзов цвят

Идва

Бабел, Исак.

И говори: „По време на погрома

бях още дете,

на моя гълъб

откъснаха главата.“

 

Къщи по дървонастлана улица,

огради с цъфнал бъз над тях.

Протрит до бяло праг,

стълбичка, извеждаща надолу…

Тогава, помниш, се проточи

кървавата диря.

 

Хора, казвате: „Нека забравим…“

Израстват младите,

смехът им — бъзов храст.

Хора, бъзовият цвят би могъл

да загине

от вашето безпаметство.

 

1962