Уве Гресман
На птицата Пролет

Пух напира от теб.

Затова избуяват цветята, тревите.

Пера зеленеят по теб.

Затова се разлиства гората.

 

Зелени светулки проблясват в перата ти.

Затова си тъй млада.

 

С бисерни капки дари те брат ти, утрото.

Затова си тъй пищна.

 

О, древна птицо, ти идеш от царството на всемогъщото Слънце.

Затова са излезли Човек и Звяр, и Земя —

да те посрещнат.

Ще им гостуваш за кратко,

но ти ги избавяш: разтваряш вратите на бялата тюрма,

в която ги хвърли Зимата.

И затова ще пристигнат певците —

да те прославят.

 

Пролет чаровна!

Ти вдигаш глава.

Затова е тъй синьо небето.

 

И стопля ни твоето златно око.

И ти ни оглеждаш.

И затова ние всички живеем.