Венцеслав Константинов
Урзула Крехел

Урзула Крехел (р.1947) е немска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, автор на театрални и радиопиеси, родена в Трир. Следва германистика, театрознание и история на изкуството в Кьолнския университет. По време на следването си сътрудничи на Западногерманското радио и вестник „Кьолнер Щатанцайгер“. Освен това работи като драматург в дортмундския Градски театър. Става доктор по философия и се преселва във Франкфурт на Майн. Преподава в университетите на Гисен, Есен, Лайпциг, Уоруик (Великобритания) и Сейнт Луис (САЩ).

Първата си стихосбирка „Към Майнц!“ Урзула Крехел публикува в 1977 г. и веднага си спечелва литературно име. Издава също „Наранима като в най-добрите времена“ (1979), „Груб разрез. Стихотворение в 60 вариации“ (1983) и „Учѝ се от огъня“ (1985). Критиката я свързва с феминисткото движение и възгледите за „нова субективност“, но по-късно поетесата изпитва влияния от сюрреализма и променя посланието и стила си. Следват стихосбирките „Какаово синьо“ (1989), „Техника на събуждането“ (1992), „Извънредно вътрешно“ (1995), „Общоприето чудо“ (1995), „Незлобливост“ (1997) и „Поклон пред въздуха“ (1999). По-късните ѝ поетически произведения са големите поеми „Гласове от твърдата сърцевина“ (2005) и „Към средината“ (2006).

Урзула Крехел се установява да живее в Берлин, става член на ПЕН-центъра на ФРГ и получава редица отличия, между които Международната литературна награда „Айфел“ (1994), наградите „Марта Заалфелд“ (1994) и „Елизабет Ланггесер“ (1997), а също стипендията „Херман Хесе“ (2006).