Венцеслав Константинов
Уве Колбе

Уве Колбе (р.1957) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Източен Берлин в семейството на моряк от речната флота. Деветнадесетгодишен се запознава с писателя Франц Фюман, който става негов литературен наставник и му съдейства да публикува няколко стихотворения в престижното списание „Зин унд форм“.

През 1980 г. Уве Колбе издава първата си стихосбирка „Роден навътре“ (1980). Завършва едногодишен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг и публикува „Разлъки и други любовни стихотворения“ (1981). Поради идеологическите споровете, които разбуждат творбите му, Колбе получава забрана да публикува в ГДР. Препитава се като преводач и става съиздател на нелегалното самиздатско литературно списание „Микадо“. След 1985 г. на Колбе разрешават да пътува на Запад и тогава той преподава като гост-доцент в университетите на Остин (Тексас) и Виена. Излиза стихосбирката му „Борнхолм“ (1986). В 1987 г. поетът се преселва в Хамбург и публикува „Борнхолм II“ (1987), а след обединението на Германия през 1989 г. се завръща в Берлин. Следват стихосбирките „Не съвсем платонично“ (1994), „Винета“ (1998) и „Цветовете на водата“ (2001). През 1997–2003 г. Колбе ръководи студио за литература и театър в Тюбингенския университет. По-късната му стихосбирка е „Препълнен с места“ (2005), където е включена поемата „София. Псалм“, посветена на българската поетеса Мирела Иванова.

Уве Колбе е удостоен с редица награди и литературни отличия, между които „Николас Борн“ (1988), поощрителната „Берлинска литературна награда“ (1992), наградата „Фридрих Хьолдерлин“ на град Тюбинген (1993), „Награда на литературните домове“ (2006). Поетът е член на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и посещава на два пъти България като участник в проекта „Немско пътуване към Пловдив“.