Жак Дюпен
По-висша хитрост

Тя, която ме познава тъй добре, сестра отпаднала, комета добросъвестна, която тръгва от задушно умствено небе към някакво изпразнено от мъката сърце; отказвам се да я убия. Голо същество, тъй рядко срещано и схванато, смъртта му нищо не ми струва. И от нейното премахване, от обезсмъртената агония извличам грешно щастие, втвърдени в огън устни и възможност за едно въздигнато пътуване.