Чудомир
Любомир Бобевски

През 1914 година, когато се обяви Първата европейска война, срещам близо до Министерството на войната (така се наричаше тогава) човек, приличен на поета Любомир Бобевски. Уж е той, пък не е. Като ме забеляза, спря се и ме поздрави.

— Къде така бързаш — питам го — и защо такъв вид имаш?

— Отивам във военното министерство. Ще мъча да се освободя от мобилизация, та си оставих изкуствените челюсти у дома.

Не се мина много, високопатриотичният му марш „Съюзници, разбойници“ се носеше по бойните полета и хиляди българи гинеха, а авторът Любомир Бобевски си беше на топло у дома, надянал наново изкуствените си зъби. Щом ме срещне небръснат и гладен, ще дойде у дома, а той беше състоятелен, имаха воденица край София, и ще ми задигне някоя картинка за 2–3 лева.

(Из ръкописите на писателя.)