Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981

История

  1. —Добавяне

Според една турска тапия за дворното място на площада, на което са построени сега къщите на г.г. Хр. Протопопов и Ст. Карагитлиев, се знае, че дядото на знаменосеца на Караджата, Ив. Пеев, се е казвал Пейо Терзи. Той е дошъл от Шипка в Казанлък, но произходът му е бил някъде от Северна България. Дядо Пейо Терзи имал двама синове: поп Петър и Иван. Поп Петър имал син, поп Иван, чиито синове са покойният Тодор Попов и Хр. Протопопов. Иванови синове са пък революционерът Иван Иванов Пеев, Петър и покойният известен книжар в града ни, Кръстьо Ив. Пеев. Баща им Иван е бил също терзия и синовете са му помагали в работата с изключение на Ивана, който бил много буен и не искал с игла да си изкарва хляба. Расъл на свобода и дружал с най-буйните на времето младежи, каквито били тогава Петър Генев, Хр. Рашеоолу, Мързеолу и др., на брой 7–8 души, лудориите на които често създавали грижи на турската власт тогава. Към 1864 год., както това писахме във в. „Зора“ преди няколко време, в долните стаи на Новенското училище бил намерен убит турчин. Властта насочва издирванията си към тази група младежи, чийто главатар е бил Иван Пеев. Той избягва във Влашко, присъединява се към хъшовете, постъпва в четата на Х. Димитра и Караджата, раняват го още в първите сражения, но оцелява до Сливенския балкан чак, където с една група четници бива хванат, осъден на заточение и умира в крепостта Сен Жан д’Акр.

Сведения за рода на Иван Ив. Пеев събрахме от г. Хр. Протопопов.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIV, бр. 317 от 15.XI.1937 г.)

Край