Юли Дюлин
Излекуваната топка

Наоколо се носеше упойващ мирис на теменуги. Катето подхвърли скокливата топка, а тя: — туп — туп — туп право при Снежанка. Хвърли я Снежанка — топката дотупка при Катето…

Но веднъж Снежанка замахна и я хвърли с все сила. Топката прелетя високо над протегнатите Катини ръчички и заподскача по стръмнината. Катето я настигна чак долу в трънаците. Огледа я внимателно и като сочеше една черна точица върху нея, извика разтревожено:

— Оле-ле-е-е-е, тя се е набола на едно трънче. Какво ще правим, Снежке? Навярно много я боли?

— Аз, когато се набода с трънче, татко ми го изважда леко с игла, трябва и ние да се опитаме — отвърна Снежанка.

— Тичай да вземеш от вас една остра игла, а пък аз в това време ще промия раната, за да не стане инфекция.

След малко Снежанка донесе иглата, с която предишния ден беше избродирала върху панама едно шарено кученце. Катето взе иглата и започна внимателно да боцка около жестокото трънче, за да го разхлаби. Тя утешаваше топката:

— Не плачи, мила топчице! Потърпи още малко. Трънчето ей сега ще излезе!

И наистина след малко Катето успя да го разклати и извади. Топката въздъхна облекчено и, кой знае защо, започна да омеква. Непрекъснато въздишаше и омекваше, докато заприлича на паничка.

— Ами сега? — въздъхна печално Снежанка.

— Знаеш ли, хайде да помолим вятъра да ни я надуе — предложи Катето.

— Вярно, как не се досетих досега! Решено, сторено! — възкликна Снежанка.

Двете момичета завикаха силно, колкото им глас държи:

— Е-хе-е-е-ей Вятърко-о-о-о, къде си-и-и…

— Фиууу, фиууу, какво желаетеее? — изсвири Вятърът в клоните на отсрещните брястове и полетя към тях.

— Мили Вятърко, бъди така добър, помогни ни! — помоли го Катето. — Нашата топка се убоде на едно зло трънче. Ние го извадихме, но през дупчицата излезе всичкият й въздух.

— Не се тревожете, дечица! — успокои ги Вятърът и като взе топката, прилепи я до големите си устни и я наду на един дъх. После погледна сияещите лица на Катето и Снежанка и рече:

— А сега отидете при обущаря да ви я залепи, че въздухът напира отново да излезе.

Снежанка пое топката и затисна здраво с показалеца дупчицата. Момичетата благодариха от сърце на Вятъра и се отправиха към обущаря чичо Станой.

Той ги посрещна дружелюбно и веднага постави една лепенка върху дупчицата.

— Благодарим ти много, чичо Станой — рече признателно Катето, когато поемаше плахо топката от ръцете му.

— Нищо — нищо, но хвани я по-смело, де, тя вече е напълно здрава — отвърна добрият обущар.

Катето я помилва и я подхвърли нагоре. Топката се усмихна доволно и заподскача весело по земята. Вече не чувствуваше никакви болки. Беше възвърнала предишната си пъргавина.