Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Срещу сезона, който рони

листата тъй, че всички клони

                стърчат без тях,

сезона, в който изживях

жестока бедност, студ и страх,

                сезона зима,

във който зли несгоди има —

е странната и лоша рима

                на моя стих.

Със слаба памет се родих,

пари, имот не наследих

                и щом повее,

направо в задника ми вее,

не знам закътано къде е,

                та всеки ден

от вятъра съм вкочанен;

теглото винаги е с мен,

                по всяко време

си имам свое тежко бреме.

Пара щом видя, ще я вземе

                това тегло,

та бедността с упорство зло

ме мъчи и не би могло

                злина такава

да се отбегне — тя остава

и в студ, и в зной… Сънят забрава

                не би ми дал,

събуждам се, едва заспал.

Не зная своя капитал —

                и как, кажете,

да зная нула? Бог зает е

мухи да ми изпраща лете

                със черен цвят,

а зиме в тоя грешен свят

ми праща бели — непознат

                ми е покоя;

понякога попявам в зноя,

но секва всяка песен моя

                след първи сняг.

Като си нямам дом и праг,

светът съвсем не ми е драг.

                Себично всеки

върви по своите пътеки.

Опитах и със средства леки

                и с хитрини

да преживея в лоши дни,

но кой човек ще промени

                със ум съдбата?

Безспирно се въртят нещата

в поредица неопозната…

                Хитрецът стар,

на заровете господар,

за мен отрежда малък зар;

                на мен се пада

все зар, от който да се страда,

все зар ме мъчи без пощада

                и ме уби

със най-нещастна, може би,

измежду всичките съдби;

                накрай ми взеха,

като венец на неуспеха,

последната бедняшка дреха

                лъжците зли.

Измамни времена, нали!

Печалба никой не дели,

                сдобих се само

с бедняшкото тегло голямо,

превило слабото ми рамо.

                Със мен върви

рояк беди, и то какви!

Не ще се отърва, уви.

                Ако докрая

ме мъчи бедност като тая

и зарът ме преследва, зная,

                ще кажа: не!

Играта всичко ми отне

и ще престана аз поне

                да хвърлям зара,

че инак клопката му стара

и следващ дълг ще ми докара,

                а сетне — нов,

след който удар по-суров

да се притури е готов.

                Студът не пита,

върху плътта ми непокрита

така безмилостно връхлита,

                че плача чак,

теглото е при мене пак

и да избягам няма как!

                Съсед, роднина,

бездушно всеки ме отмина.

Един ми каза: „Хитрост фина

                ти трябва, брат.

В деня пред някой празник свят

иди при продавач на плат;

                кажи обаче,

че си останал без петаче.

Щом той грижовен продавач е,

                веднага с яд

ще те изпъди; ти назад

върни се — нека стар и млад

                да видят, нека

повикат стража, ти полека

им обясни… Пусни човека,

                стражарю, спри! —

така ще кажат, а дори

ще ти подхвърлят и пари…“

                И се подсмива…

Съветите им са такива;

                не мога тъй.

Бележки

[0] Зимното тегло — Употребената в оригинала старофренска дума „griesche“ означава тегло, трудност, неудобство, но същевременно и название на старинна игра на зарове.

Край