Франсоа дьо Малерб
Намерение за раздяла с дама, която само обещава

Хубост, грижо моя, както океана

прилив, сетне отлив, люшка ви безспир;

трябва да решите, че часът настана:

ще реша раздяла инак най-подир.

 

Погледът ви има чар с голяма сила,

свободата моя застрашава тя,

но за да остана неин пленник, мила,

и любов е нужна редом с хубостта.

 

Щом като успеха близък ми изглежда,

все изникват пречки — всякакви са те;

Пенелопа нощем тъй разплита в прежда

плетката, която денем изплете.

 

Но това, госпожо, ще ви злепостави —

трябва да изпълниш, щом си обещал.

Ако отречете, зле е паметта ви,

ако не — петните думата си с кал.

 

Винаги съм смятал, че смъртта едничка

би могла накрая да ни раздели,

но не би — виновна ще сте си самичка:

клехте ми се вие, помните, нали?