Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Като умре съпруг, без плач не би могло.

Но след шума голям съвзема се душата

и Времето накрай ще отнесе тъгата

                на своето крило.

                Вдовица е неутешима,

                ала различен вид ще има

подир година срок; човек не би познал,

                че същата жена това е.

Отблъсква всички нас едната, буди жал,

а другата блести, самотност не желае.

Отпърво, на сърце поставила ръка,

                неутешима всяка бива,

                но след това не е така

                и тази басня го разкрива —

                разкрива го животът сам.

 

                Веднъж съпруг умирал; там

съпругата била, крещейки с всички сили:

„Почакай; подир теб и аз ще дойда, мили,

духът ми с твоя дух ще отлети сега!“

                Мъжът заминал сам обаче.

Баща й, умен мъж, изчакал да поплаче.

                Изтекли сълзи — цял порой,

                а сетне заговорил той:

„И с твоя плач светът сега един и същ е

за мъртвия — недей да плачеш вече, дъще!

Край теб са живи все — за мъртви не мисли.

                Съвсем не казвам, че веднага

                да се омъжиш се налага —

                във траур още си, нали,

но сетне, щом смириш и ти скръбта си строга,

съпруг красив и млад да ти предложа мога.

                Послушай.“ — „Ще скърбя безспир,

                не искам мъж, а манастир!“

След туй не бързал той въпроса да подеме.

                Минава месец време.

А сетне всеки ден по нещо тя мени —

                прическа, облекло; при суета такава

                и траурът за накит става.

И свитата на любовта —

                забави, танци, смях — допълва хода на нещата,

                и всички пак като преди

                се къпят в бистрите води

от извора на Веселбата.

Познавайки света, бащата чака тих;

                и най-насетне тя веднъж запитва кратко:

                „Къде е младият жених,

                когото обеща ми, татко?“

Край