Габриела Цанева
Продъниха се небесата…

Продъниха се небесата.

Изсипаха се звездните потоци.

Потънаха във други светове.

Нагъната като кора на мозък е

Вселената.

Галактиките се докосват —

като неврони.

Пробягва ток през тях —

като наченки на съзнание.

Пробужда се Вселената.

Трепти

със хилядите милиони

звездни купове.

Блести.

Върти се.

Изтича се душата й —

през хилядите милиони

звездни бездни.

Души се —

като сварена кора на мозък е

главата й.

Кой ще й счупи черепа —

да се роди?

01.02.1996