Езоп
Вълк и овчар

Един вълк вървял подир стадо овце, без да им прави зло. Овчарят отначало се пазел от него като от враг и го наблюдавал със страх. След като вълкът непрекъснато следвал стадото, без да направи опит да граби, овчарят започнал да мисли, че вълкът е по-скоро пазач, отколкото дебнещ враг. Когато някаква нужда го заставила да отиде до града, той му оставил овцете и заминал. А вълкът, като разбрал, че му е дошло времето, нахвърлил се и издавил повечето от овцете. Върнал се овчарят и като видял издавеното стадо, извикал:

— Ей, получих си заслуженото! Защо ли поверих овце на вълк?

Така и при хората: които поверят на алчни хора пари за съхранение, обикновено остават без тях.