Асен Босев
Две овчарчета

Край гората две другарчета

овчарчета

стадото пасяха този ден.

Шумна се из храсталаците.

Юнаците

впиха поглед зад лещак зелен.

 

Недалеч минава граница.

Със раница

те човек съглеждат непознат.

И наметнат юначагата

с винтягата

лакомо яде голям комат.

 

— Хей деца, аз тъй съм жаден, че

за кладенче

идвам да ви питам. Где е то?

Трепват малките: съмнително!

И бдително

шепнат си: защо е тук, защо?…

 

Тръгва към човека Динката:

— В долчинката

има кладенче. Манерка дай.

Съд му дава непознатият:

— Е, на̀ ти я.

Аз за първи път съм в този край.

 

Купувач съм на магарета.

От гарата

тръгнах, но забърках се насам.

А помисли си голямото,

(не само то):

О, какъв си ти търговец, знам!

 

И се спусна по пътеката.

Човекът там

заговори с другото момче:

— Где е границата, близо ли?

То слиза ли?

— То ще долети като врабче.

 

Но врабчето, нам познатото,

крилатото,

не долита, бави се цял час.

Непознатият вълнува се,

преструва се:

— Ще отида да го срещна аз…

 

Среща го — но с граничарите,

с другарите.

— Стой, ръцете горе, че куршум!

Нарушителя залавят те —

в дъбравите

за чужбина кривнал той без друм.

 

Пионерите мъжествено,

тържествено

чуха думи на хвала и чест.

Зарад подвига в долината

родината

с гордост им благодари и днес!