Михаил Лъкатник
Денят си личи от сутринта

Има такава поговорка. Отдавна съществува. Народът я е създал много години преди ние с вас да сме се родили. В нея се говори за времето, но тя се отнася за хората. За такива хора като мене и като вас.

„Денят си личи от сутринта!“

Тая поговорка се казва и за хубаво, и за лошо. Стане рано-рано баба Яна, погледне към небето. Чисто и ясно е. Няма облаци, не духа вятър.

— Времето ще бъде хубаво — казва тя. — Денят си личи от сутринта.

И права е бабата. Познава по признаците. А аз по признаците ще ви кажа нещо за Сийчето.

Върна се Сийчето от лагер. Върна се и още от първия ден не излезе на улицата да играе, а се позадържа в къщи. Попрерови старите учебници и тетрадки, подреди ги и ги качи на тавана.

— Трябва да се отвори място за новите — каза тя на майка си. — Нали скоро ще ги купим?

Майка й кимна с глава.

После Сийчето прегледа чантата си. Извърши й, така да се каже, лекарски преглед.

— Поразпрала се е тук-таме. Трябва да се закърпи.

Взе игла и дебел конец и като опитен хирург започна да шие. Чантата заприлича на нова. Сега може да стои и на почетно място — върху масата.

Дойде ред и на престилката, и на обувките, и на пионерската връзка. А щом започнаха да раздават учебниците и тетрадките, Сийчето отиде в книжарницата и си ги получи. Подвърза ги със синя хартия, залепи им етикети и ги надписа. Нареди и тях тогава на почетно място до чантата. Е, сега вече може да се играе. И Сийчето играе. Играе, играе, но щом се върне в къщи, ще вземе някой учебник, ще го разтвори и ще се зачете в него. Ей така, само от любопитство. Иска да знае за какво ще учи през тая година.

Та по тия признаци аз мога да ви кажа:

— Сийчето ще бъде добра ученичка. Денят си личи от сутринта!

А признаците за Гошо са други.

И той се върна от лагер, но веднага изскочи на улицата.

— Здравейте, приятели! — каза той на другарите си от махалата. — Откога не сме се виждали. Хайде да му изиграем едно футболче.

И застряскаха се пак махленците, когато футболът летеше край прозорците, и започнаха да си запушват ушите с памук, да не чуват крясъците на Гошовия отбор.

А майка му цял ден не го вижда и когато вечер той се прибере, ще му рече:

— Гоше, дават вече новите учебници.

— У-у-у, пък много рано са се сетили. Ти да беше отишла да ги купиш, че после ще има опашки!

И майка му купи учебниците. Купи и табаци за подвързване, купи и етикети. Но Гошо още нищо не е подвързал, а и кориците не им е отворил, поне заглавията да види.

— Гоше, чантата ти се е поразпрала тук-таме — ще каже друг път майка му.

— Че дай да я закърпят де! И виж там, ако може, да я боядисат.

И майка му даде чантата да я кърпят и боядисват, а Гошо тича подир топката.

И други признаци има, но няма да ви ги изброявам всичките. Ако баба Яна види сутрин ветрец и облаци по небето, непременно ще рече:

— Днес ще вали! Денят си личи от сутринта!

А за Гошо аз ще кажа:

— Зор ще види в училище това момче. От сега си личи…