Фредрик Браун
Присъда

Чарли Далтън, някога земен космонавт, един час след като кацна на втората планета от системата на звездата Антарес, успя да извърши възможно най-тежкото престъпление. Уби един антарианец.

На повечето планети убийството е престъпление. На няколко е достойно за похвала действие. Но на Антарес II е изключително тежко престъпление.

— Осъждам те на смърт — тържествено изрече антарианският съдия. — На смърт чрез изгаряне на клада утре призори.

Шансове за помилване нямаше.

Заведоха Чарли в помещението за осъдените на смърт.

То се състоеше от осемнадесет стаи, а във всяка от тях — изобилие от ядене, пиене, постели и всичко друго, каквото ти душа поиска, включително и жени, небрежно излегнали се на постелите.

Чарли въздъхна:

— Ама че работа!

Антарианският пазач се поклони дълбоко и поясни:

— Такъв е обичаят на нашата планета. Всичко, което виждаш, се предоставя за цялата нощ на осъдения да мре сутринта. Даваме му всичко, което може да си поиска…

— Браво, само че не знам дали си струва труда — отвърна Чарли. — Обаче, виж какво. Едва бях слязъл на вашата планета, когато ме въвлякоха в тази каша, та дори не успях да направя справка в моя планетарен справочник. Колко трае тук нощта? Тоест, колко часа са необходими за едно пълно завъртане на планетата около оста й?

— Колко часа ли? Не разбирам. Сигурно е някакъв земен термин. Ще се обадя на Краския астроном, за да ми даде съотношението между времето на твоята и нашата планета.

Пазачът позвъни, попита и съобщи на Чарли:

— Твоята планета, Земята, за една нощ на Антарес II обикаля своята Звезда деветдесет и три пъти. Така че една наша нощ е равна на деветдесет и три ваши години.

Чарли подсвирна тихо и се замисли дали ще успее да се справи с всичко около него. Антарианският пазач, чиято продължителност на живота беше около двадесет хиляди години, се поклони с искрено съчувствие и се оттегли.

Чарли Далтън започна своя нощен изнурителен труд, съставен от ядене, пиене и така нататък… е, може би не точно в тази последователност…