Калин Вълов
Счупи ли се като изпусната чаша…

Счупи ли се като изпусната чаша

на малки парченца сърцето ти?

Пръсна ли се от напъни тежки,

от викове, от любови грешни?

 

Изгуби ли се сред хора всякакви

с мечти, с илюзии и надежди душата ти?

Скри ли се от погледите злокобни

на болни мозъци, озъбени насреща й?

 

Запази ли се като цвете разцъфтяло

по улиците прашни красотата ти?

Опази ли блясъка в очите си от сълзите,

изплакани не от радости, а от мъки?

 

Ако не си, не си единствено ти

и ненужно е да се упрекваш напразно.

Когато видиш ме с тези красиви очи,

усмихни ми се! И „здравей“ ми кажи!