Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отокситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Кралю прославен, блясък, яснота,
ако на Бог цените милостта
и моя мил срещнете със похвала;
от снощи него аз не съм видяла,
а ето, пуква се зората.
Приятелю, презрете леността,
станете утре рано сутринта,
на изток е Зорницата изгряла,
влече деня, не съм се припознала
и ето, пуква се зората.
Приятелю, дочуйте моя глас,
сред птича песен ви зова и аз,
а песента от храстите долита;
дано ревнивец вас не ви уплита,
че ето, пуква се зората.
Приятелю, излезте в този час
и вгледайте се в звездния атлас.
Дали посланик верен съм кой пита
неверника нещастие сполита
и ето, пуква се зората.
Откакто, мили, с вас се разделих,
на колене в молитви се вглъбих,
зовях сина на Девата ни мила
чрез вас да ми дари любов, закрила
и ето, пуква се зората.
Приятелю, тогава в пруста тих
да бъда будна в себе си реших,
докле зората не е зазорила.
Сега не знам защо съм ви немила,
а ето, пуква се зората.
Приятелю, така съм упоен,
не питам нощ дали е, или ден,
държа в ръце красавица такава,
че повече не ме и занимава
глупак ревнивец, ни зората.