Дауде де Прадес
Амор е неотлъчно с мен…

Амор е неотлъчно с мен —

подтиква ме към песента,

та да му проличи властта

и колко аз съм запленен.

Припрян е, както подобава,

че вече пролет се задава

и трябва в песен приветлива

да кажа колко ме опива

днес радостта, що ми разкри

Амор и тъй ме покори.

 

Днес радват моя дух смирен

насладите на любовта —

в тях вложих само сръчността,

ума, със който съм дарен.

Дали е дама в пълна слава,

девойка ли се назовава,

е все едно, но радост жива

изпитвам и с мома шавлива.

Тъй истина ме озари —

деля аз любовта на три.

 

На дама да си подчинен

престижно е, без суета.

Девицата пък с радостта

сродява ни, но упоен

съм до уши едва тогава,

кобилка щом ми се задава,

хем да е свежа и плашлива,

пък да не е честолюбива

и опитна в онез игри —

чат-пат и мен да ме мори.

 

Не си любовник изкусен,

щом искаш всичко в любовта —

едно превзето тяло, та

това е само дар студен.

Виж, оня, който получава

халка, кордела — крал той става.

Така е в любовта красива,

целувката се придобива

и ако с милост те дари,

притрябвали са ти пари.

 

С девойка съм задоволен,

ако е с явна красота;

до мен присяда леко тя,

щом гост й бъда някой ден.

Умее да се забавлява —

гърдите да й пипам дава,

не мърда и не се укрива,

около мене се увива

и позволява ми дори

най-привлекателни игри.

 

С мома шавлива съм блажен,

но времето си аз пестя —

любов креватна си е тя,

за кандърми не съм роден;

запретвай фустата тогава,

че „дий-дий конче“ се задава

и оня, който си го бива,

в игра любовна не унива

и бърза да се разведри

в спор с евините дъщери.