Манли Уейд Уелман
На кого другиго бих могъл да разчитам?

Казах аз на себе си.

— Добре, мисля, че ти вярвам — признах аз на стареца накрая. — Ти ми показа категорични доказателства и аз приемам, че няма друго обяснение, освен че си се върнал четиридесет години назад в миналото.

— Явно си широко скроен човек, Джон — отвърна ми той. — Не са много хората, които биха ми повярвали.

— Тази война, която се задава — подхванах аз, — войната, която никой няма да спечели…

— Войната, която всички ще изгубят — прекъсна ме той. — Върнах се назад във времето, за да я предотвратя, ако мога. Ела с мен Джон. Ще идем при световните лидери и ще накараме и тях да ми повярват. Ще им покажем, че войната не трябва да започва.

— Първо ми обясни още нещо. Ако след четиридесет години ти ще си старец, трябва да си бил млад мъж тъкмо в моето време. — Говорех бавно, за да дам възможност и на двама ни да вникнем в тези думи. — Не се ли опасяваш, че ще попаднеш на себе си като младеж?

Той се усмихна топло.

— Джон, защо мислиш, че сред всички хора в това време, аз потърсих точно теб?

— Боже милостиви! — успях единствено да кажа аз.

— На кого другиго бих могъл да разчитам?

— Боже милостиви!