Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Мечтания, 1855 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Надя Попова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
И нека да скове октомври с хлад домът ти,
дъжд силен да ръми; в здрачените стъкла
градушка да звъни и локвите да мъти,
и черните ели да свива буря зла;
и даже без тъга, без капка съпротива
навъсеният ден-болник да си отива,
на нощната мъгла и хлад предал света —
аз в есенния мрак не чувствам самота.
Седя в креслото свит, от спомени красиви
обгърнат и пред мен, под лунния светлик,
трепти вълшебен свят от сенки причудливи
и оживяват те; по-ясно с всеки миг
лицата разпознал, душите им съзирам
и в земната им плът повярвал, подозирам,
че котаракът чер, потънал в сън блажен,
уши наостря там, под старите икони,
потръпва изведнъж — и да не ги прогони —
зеници жълти впил, бди в мрака притаен…