Марко Ганчев
Коноп

Конопът, брей да му се невидело,

бил наркотик, но кой да се разтропа

навремето край гръстите на село

да стане наркодилър на конопа?

 

Луната над рекичките ни жалки

с лъчите си като със нежни пръсти

разресваше не плитки на русалки,

а руси снопчета влакна от гръсти.

 

От летен зной конопената риза

предпазваше орачи и копачи.

В месали — зноят пък да не излиза —

увиваха горещите погачи.

 

А днеска по големите градища

вода във ваните ни как бълбука?

Причината е, че в тръби с кълчища

бълбука тя, преди да стигне тука.

 

Какво ли не извличахме от тая

култура, нищо че бе трудоемка,

освен едно: безволната омая,

която спяла в пустата й семка.

 

Сега конопиум конопът става,

но откъде ще изцеди надежда

светът, когато все се изкушава

от всяко нещо злото да изцежда?

2001