Иван Вазов
Обновен народ

Професору Ив. Д. Шишманову

Да, таз война за нас морална беше баня.

Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди,

духът ни из това горнило на страданья

излезе по-як, здрав и цял се подмлади.

 

Бухтящий ураган пречистюва въздуха.

Къде сега онез прах, вон и мърсоти

на нашия живот? Литнàха, не се чуха.

Една велика страст в душите ни пламти.

 

Една велика страст, една велика мисъл

ни слива, движи, грей в тез кобни часове,

заветът, що сам бог в сърца ни е написал,

за жертви днес свети, велики ни зове.

 

И ний ги даваме за братята робове

без сметка и без жал — на бойните поля.

И сещаме се ний по-силни и по-нови,

и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;

 

и чувство никакво дребнаво ил отровно

не ни мърси, а плам небесен в нас гори.

И сещаме се ний пораснали духовно

в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.

 

Какъв запас от жар, от мъжество и сили,

високи доблести, духовни красоти

в народната душа небутнати се крили,

извикани навън от подвига свети!

 

Да, таз война за нас морална беше баня,

изкъпана оттам изскокна нашта чест,

светът на нов народ възторжено се кланя

и ний сами едвам познаваме се днес.

 

Ноември 1912