Жан дьо Лафонтен
Вълци и овце

След толкоз векове на битки и тегло

най-сетне сключили мир вълците с овцете.

Туй за двете страни било добре дошло:

че гинели овце от вълците проклети

и не един овчар си шил за студовете

        от вълча кожа облекло.

Спокойно не могли и да се наслаждават:

        едните със месо да се гощават,

        а другите тревица да пасат.

И тъй те сключват мир: заложници си дават;

овцата псето си, вълчето си вълкът.

Размяната направили по форми стари

        и под надзор на комисари.

Не минал месец-друг и щом порасли само,

вълчетата от стръв за кръв обзети пак,

издебват час, кога овчарите ги няма,

        в кошарата нахълтват чак,

овце и агнета издушват там до крак,

на шия метват ги, оттеглят се в горите.

По-рано пратили на свойте тайна вест.

И както псетата си спали на открито,

        нападнати били без срам и чест:

дорде се освестят, погинали горките.

        Не отървало ни едно глава.

Добре е да заключим от това,

че трябва с лошите война да водим ние.

        Голямо благо е мирът,

съгласен съм; но той опасност крие,

        кога коварен е врагът.