Братя Грим
Пръстенът в езерото край Аахен

По време на пътешествието си през Германия Петрарка чул свещениците в Аахен да разказват една история, която представяли като истинска и която се предавала от уста на уста. Преди много години Карл Велики се влюбил в една жена от простолюдието толкова силно, че забравил всичките си дела, изоставил заниманията си и запуснал дори собственото си тяло. Целият му двор бил сконфузен и недоволен от тази страст, която не преминавала; най-сетне обичаната жена се разболяла и починала. Напразно обаче придворните се надявали любовта на императора да угасне; той седял до трупа, целувал го и го прегръщал, и му говорил, като че жената все още била жива. Мъртвата започнала да мирише и да гние, ала въпреки това императорът не се отделял от нея. Тогава Турпин, архиепископът, заподозрял, че тук се крие магия; затова един ден, когато Карл бил напуснал стаята, претърсил тялото на мъртвата жена за нещо скрито; накрая в устата под езика открил един пръстен и го взел. Когато императорът се върнал в стаята, той се сепнал като събуден от дълбок сън и попитал: „Кой е внесъл тук този вонящ труп?“, след което тутакси наредил да го погребат. Така и станало, ала сега пък привързаността на императора се обърнала към архиепископа, когото той следвал, където и да отидел онзи. Когато мъдрият и благочестив мъж забелязал това и разпознал силата на пръстена, той се побоял да не би някога да попадне в неправедни ръце, взел го и го хвърлил в едно езеро край града. Оттогава, казват, императорът така обикнал това място, че не искал вече да напусне града Аахен, построил императорски дворец и катедрала, като прекарал живота си в първия и пожелал след смъртта си да бъде погребан във втората. Освен това наредил всички негови наследници да бъдат помазвани и посвещавани най-напред в този град.