Петлето и турският султан (Унгарска народна приказка)

Живяла някога една бедна жена. Тя имала едно малко петле. Веднъж, както ровело сметта, то намерило елмазена пара.

По това време наблизо минавал турският султан. Той видял елмазената пара и му казал:

— Дай ми елмазената си пара!

Петлето се наежило:

— Няма да я дам! Тя ще потрябва и на моята господарка.

Но турският султан взел насила от петлето парата, занесъл я в къщи и я скрил в своята съкровищница.

Разсърдило се петлето, подскочило на плета и викнало:

— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, върни ми елмазената пара!

За да не чува петлето, турският султан се заключил в двореца си и заповядал на слугите да затворят добре всички прозорци и врати.

Тогава петлето кацнало на прозореца, почнало да удря стъклата, да чука с клюн, да пляска с криле и да вика:

— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара!

Разгневил се турският султан и заповядал на слугата:

— Хей, слуга, хвани петлето и го хвърли в кладенеца, за да не вика.

Слугата хванал петлето и го хвърлил в кладенеца. Ала то рекло в кладенеца:

— Вода, вода, влей се всичката в моя стомах!

И всичката вода излязла от кладенеца и напълнила петлето от крачката до гребенчето му.

Тогава петлето пак кацнало на прозореца на турския султан.

— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара! — завикало високо то.

Още по-силно се разгневил турският султан и заповядал на слугата си:

— Хей, слуга, улови петлето и го хвърли в горящата пещ.

Слугата уловил петлето и го хвърлил в горящата пещ. Ала петлето пак почнало своята песен:

— Вода, вода, излей се от мен, залей и угаси огъня!

Водата мигом заляла огъня и го угасила. И петлето, като че нищо не е било, кацнало на прозореца.

— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, върни ми елмазената пара! — високо и звънливо извикало петлето.

Още по-силно се разярил турският султан:

— Хей, слуга, хвани петлето, хвърли го в кошера, нека пчелите го нажилят.

Слугата хванал петлето и го хвърлил в кошера при пчелите. Но петлето и там почнало песничката си:

— Пчели, пчели, скрийте се в моите перца, скрийте се в моите крилца!

Скрили се в перцата, скрили се в крилцата пчелите и петлето пак кацнало на прозореца на турския султан.

— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара!

Турският султан не знаел вече какво да прави с петлето.

— Хей, слуга — извикал султанът, — донеси ми петлето, аз ще го пъхна в широките си шалвари, ще седна отгоре му, ще го смачкам и то ще млъкне!

Слугата хванал петлето. Турският султан го пъхнал в широките си шалвари.

Тогава петлето пак почнало:

— Перца, перца, крилца, крилца, пуснете всички пчели, нека нажилят турския султан!

Изхвръкнали пчелите, нажилили турския султан. Рипнал султанът, заскачал, замятал се.

— Ох, ох, дявол да го вземе това петле! Занесете го в съкровищницата, нека намери там елмазената си пара!

Занесли петлето в съкровищницата. Там то почнало пак своята песничка:

— Стомахче, мое стомахче, прибери всичките парички, които е заграбил султанът!

И влезли в петлето целите три корита с пари на турския султан.

Петлето ги занесло в къщи и ги дало на стопанката си. Тя ги раздала на всичките сиромаси, но и себе си не забравила и досега си живее чудесно, ако не е умряла.