Еню Кювлиев
Старческа поука

Един старец се връщал от града. Отбил се да си почине под върбите край реката. Там заварил воловарчета да пасат говеда. Те играели някаква игра.

Изведнъж най-малкото воловарче започнало да скубе един храст, който му пречел при играта. Напъвало се то тъй-инак — храстът не излиза.

Видял го старецът и му рекъл:

— Я опитай по-напред да изтръгнеш ей това, малкото храстче!

Воловарчето пресегнало, уловило храстчето и го измъкнало.

Тогава старецът му показал друго, по-голямо храстче, и казал:

— Измъкни и това!

Воловарчето уловило и него, напънало се с две ръце и го измъкнало с буца пръст.

— Ха сега — казал старецът — опитай пак да изскубнеш храста, който одеве не можа да изтръгнеш.

Воловарчето сграбчило с две ръце храста, изгърбило се силно, напънало. Но колкото и да се силело — не могло да го изскубне.

Старецът поклатил глава и рекъл на друго воловарче:

— Я му помогни!

Двете воловарчета уловили храста и с голяма мъка го измъкнали.

Тогава старецът се обърнал към всички и казал:

— Запомнете, деца, че лошите навици са като тия храсти. Докато са още малки, лесно можеш да се отървеш от тях. Ала когато пораснат, закоравяват и пущат дълбоки корени в сърцата ни. Тогава човек сам не може да се отърве от тях, а трябва да вика други да му помагат.