Валентина Михайлова
Кладенче

Сънувах те във ранен звезден час…

И търсих те навсякъде край мене —

във храст, в небе смълчано, в житен клас,

в усмивка блага, порив, вдъхновение…

 

Откривах прелестните ти черти

във някой бледен силует на пътник.

Потъвах в кладенчето на твоите очи —

страж мой в беди, мой верен спътник!

 

На този свят осъмвах неведнъж сама.

Над мен свистяха облаци и бури…

Но не потъпках своята душа — ранена,

но закриляна от древни мури!