Любомир Т. Пировски
Надежда

Срещи неочаквани, слънчево сияйни,

срещи очаквани, любовно потайни —

мостове недоизгорени между нас —

с косите посребрени, със жаравата

в сърцето останала,

със жаждата в душите самотни

отражението свое не намерили…

 

Срещи жадувани макар за час,

макар за ден с този като мен,

и с тази наша луда младост —

любов в живота жив —

все още живи сме и ний….