За магарето

Размислило се веднъж магарето и ето какво измислило:

„Господарят много обича кучето — рекло си то. — Навярно за това, че кучето му се подмазва — върти си опашката, тича пред него, подскача. Да, разбира се, тъкмо за това го обича. Трябва и аз да се опитам да потичам и да поскачам пред господаря, после да седна на коленете му! Тогава той непременно ще почне и мене да гали!“

Така разсъждавало магарето. В това време господарят му се върнал от полето и седнал на един стол сред двора. А нашето магаре се приближило, че като заподскачало пред него! Подскочило наляво, подскочило надясно, па току заревало с все сила. След това се изправило на задните си крака, а предните нежно допряло до гърдите на господаря. То дори се канело да седне на коленете му, но господарят загубил търпение и закрещял. На вика му дотърчал слугата с дебела тояга в ръка и здраво наложил магарето.