Иван Вазов
Приятно е, да, господа!

Приятно е, да, господа,

да плачеш всеместно

за всяка човешка беда —

приятно и честно.

 

Добре е да жалиш на вид

за гладната маса,

кога е коремът ти сит,

кат твоята каса.

 

Добре е да вдигаш мълва

въз всяка неправда,

кат твоята мирна глава

на подслон се радва.

 

Добре е за бедний народ

да плачеш тъжовно,

кат знаеш, че твоя доход

ти иде редовно.

 

Добре е пред простата сган

за ритор да минеш,

и с думи, и с шум, и с думан

услуги да чиниш.

 

Приятно е още и как!

В журнала да драскаш,

и с всичкий си умствен мрак

в него да бляскаш.

 

Добре е без труд, без талант,

да гръмнеш далече,

да бъдеш велик и гигант

и малко човече.

 

Пловдив, 1882