Николай Райнов
Учител и магарета ^[0]

На учителя в едно село не вървяло. Децата били лениви, а и родителите им не ги съветвали да се трудят. Учителят се отчаял и дал пълна свобода на учениците си. Оттогава всеки правел каквото си знае.

Една вечер учителят като се скитал из околностите на селото и мислел за учениците си, извикал ядосан:

— Защо не мога да ги превърна на магарета? По-лесно е да учиш магарета, отколкото такива глупаци.

— Желанието ти ще се изпълни, — му отговорило от близката скала едно грозно джудже. — Аз искам да ти се отплатя за една услуга. Злите духове ме бяха превърнали във врабче; твоите ученици ме хванаха и искаха да ми оскубят перата. Ти не им позволи да направят това. От благодарност аз ти давам власт да превърнеш на магарета не само децата, но дори и всички селяни. Ти можеш сетне да им върнеш човешкия образ, но само ако те се съгласят.

На сутринта никой от учениците не си знаел урока. Всички вдигали страшен шум.

— Ще ви науча аз — казал учителят. — Всички станете магарета!

Децата отведнъж се обърнали на магарета. Но това ги зарадвало. Като видял, че ленивците не са се засрамили, учителят им казал, че може отново да ги превърне на деца, ако обещаят да бъдат послушни и прилежни.

— Не щем — отговорили магаренцата. — Сега ни е много по-добре! Магаренцата не отиват на училище!

Разбира се, те говорели по магарешки. Но и учителят разбирал този език.

Дошло пладне. Учителят не се решавал да изпрати учениците си при родителите им. За да нахрани магаренцата, той поискал от съседите коса, накосил трева и я занесъл в училището.

Това зачудило селяните.

Родителите като не видели децата да си идат за обяд, си помислили, че са наказани. Когато пък децата не се върнали и привечер, селяните се изплашили. Пред училищната врата се събрала тълпа. Учителят заключил отвътре. Жените уверявали мъжете си, че децата са отишли да се къпят и са се издавили до едно. Селяните се готвели да строшат вратата.

Тогава учителят се принудил да пусне магаретата. Селяните се вкаменили от учудване.

— Какво значи това? — извикал кметът. — Къде са децата ни? Аз се сещам каква е работата. Вие оставяте учениците да се скитат, а през това време развъждате магарета. Вие не сте назначен тука да се занимавате с търговия. Къде са ви учениците?

Тълпата побесняла. Още една минута — и щели да го пребият. Тогава учителят вдигнал ръка и произнесъл вълшебните думи:

— Станете магарета!

И всички селяни станали магарета. Магаретата и магариците се успокоили, като познали децата си между магаренцата и се разотишли по домовете си.

Учителят бил уверен, че селяните и селянките ще излязат по-умни от децата и още на другия ден ще се явят с молба да им върне човешкия образ.

Обаче той се мамел. Нито един от преобразените не поискал да стане отново човек. Селото запустяло. Затуй пък пасбището много се оживило. Животните били напълно доволни от съдбата си.

Учителят взел общинския тъпан, силно забил с него и обявил, че всеки, който пожелае, може да стане човек.

Но в отговор на тия думи всички магарета се разревали.

На другия ден учителят намислил да се поразговори поотделно с най-имотните селяни. Кметът пасял зеле в градината си. Учителят му напомнил, че той е най-богатият в окръга и че е вече време за сеитба.

— Много ми е дотрябвало да сея! — изревал кметът, — тръните сами си растат из полето, и са много по-вкусни от пшеницата.

Кръчмарят заявил накъсо, че е много по-умно да се наядеш сам до насита, отколкото да продаваш ядене на другите.

Селският стражар се не съблазнил от обещанието на учителя да му изработи пенсия. „Тревата насища повече“ — казал той.

Двамата църковни певци твърдели, че сега гласът им е несравнено по-силен. Тяхната мелодична песен без малко щяла да оглуши учителя.

Учителят трябвало да заживее сам. Всички къщи били празни. Той можел да разполага с всичко. Сядал на кметското кресло и четял вестниците.

В общинската градина играел на топка.

В попската изба намерил много шишета с отлично вино.

При все това, самотата почнала да му дотяга, защото трябвало да върши работи, на които не бил привикнал: да носи чували жито на воденицата, да пере, да меси хляб и т.н.

Често пъти той сядал на писмената си маса с намерение да пише на началството си за събитията в село.

Но как да почне и как да свърши? И кой ще му повярва, че хора може да се обърнат на магарета?

Перото падало от ръцете му, преди да успее да напише първата дума.

През лунните нощи той викал джуджето и го молел за помощ.

Но то махало подигравателно с ръце и не отговаряло.

Най-сетне на учителя хрумнала една щастлива мисъл. Той написал обявление, което известявало, че ще става поправка на барабаните в цялата войска. Затова всички магарета, които са за продан, ще се купят по две хиляди лева едното.

Като повикал кмета, той му прочел обявлението и казал:

— Тук ние имаме около хиляда магарета: по 2000 лева, ще се получат добри пари. Да продадем тези глупци, а печалбата ще си разделим по равно. Ала вие трябва да станете човек, инак ще продам и вас заедно с другите магарета!

Кметът се съгласил. Щом станал човек, той побързал да си иде вкъщи, като се промъквал край оградите.

Учителят повторил същото и с другите селяни. Нито едно магаре не се отказало да продаде другите.

Привечер всички магарета станали хора. През нощта всички сънували, че са богаташи. На сутринта обаче видели, че магаретата изчезнали, та нямало какво да се продава.

Селяните не искали да признаят, че са имали намерение да продадат кожите на ближните си за барабани, ала по лицата на всички се четяло крайно недоволство.

Селяните, без да се надумват, се нахвърлили върху учителя, набили го и го изпъдили от селото.

Учителят, горящ от желание да си отмъсти, на другата нощ повикал джуджето и го помолил отново да обърне враговете му завинаги на магарета.

— Това надминава моята власт — отговорило джуджето, — но ако искаш, аз мога да обърна на магаре самия тебе.

Бележки

[0] По Леонс Пти. — Бел.ел.кор. ↑