В. Севастиянов
В космоса това може и да се случи

С Евгений Серафимович Велтистов се запознах, когато по случай петгодишнината от полета на Ю. А. Гагарин писателят подготвяше серия очерци, посветени на герои от първите космически полети и на създатели на космическа техника. Събирайки необходимите материали, Велтистов се срещаше с известни хора на нашето време: учени, конструктори, космонавти. След тия срещи се появиха документалната повест „Железният рицар“, фантастичната повест „Глътка слънце“, много очерци. В тях авторът разказва за труда на учени и инженери, които решават най-сложни проблеми в развитието на науката и техниката, надниква в утрешния ни ден.

Новата приказка на Е. Велтистов „Милион и един ден ваканция“ разкрива пред нас необикновената ваканция на ученици сред звездите, където един ден може да се равнява на хиляди земни години.

Корабът „Виктория“, в който летят тримата петокласници, за да се срещнат с родителите си, на работа в далечния космос, попада в сферата на привличане от невидима звезда — черно джудже или черна дупка. С пътниците на кораба стават необикновени приключения, те се срещат със себе си — „вчерашни“ и „утрешни“…

Могат ли да се случат в действителност, а не само в приказка, такива необикновени неща, такива странни видоизменения на времето и пространството? На Земята — не! Но в космоса, в онези негови далнини, където днес надзърта само окото на земния радиотелескоп, накъдето космонавтите от борда на орбиталните станции с висока точност насочват своите телескопи — там, казват днес учените, това може да се случи. Това може да се случи при бъдещите космически полети на кораби, които летят със скорости, близки до скоростта на светлината — приблизително триста хиляди километра в секунда.

В съвременната наука има хипотеза, според която звездата, след като достигне определена възраст, може да избухне. При това част от нейната маса може да се разпръсне, а друга част — да се сбие до много малък обем, да се свие. Около такава звезда ще възникне необикновено мощно поле на привличане или гравитация, което не изпуска фотони — видимата светлина. За нас звездата ще угасне.

Но материята няма да изчезне никъде. Тя ще остане във вид на мощно гравитационно поле — ще се образува черна дупка.

Ако това е била двойна звезда, ако до угасналата звезда, достатъчно близо до нея, има друга звезда, то светлината на тази звезда ще пада в черната дупка. При това възниква ударна вълна, която ще изпраща в пространството рентгеново лъчение.

Именно такова рентгеново лъчение улавяхме с космонавта Пьотр Климук на борда на орбиталната станция „Салют-4“ с два рентгенови телескопа. Ние изследвахме петнадесет рентгенови източника и получихме интересни резултати, които може би ще потвърдят хипотезата за съществуването на черни дупки.

Астрофизичните изследвания, в това число и от борда на космическите орбитални станции, ще дадат на нашата наука нови данни за законите на развитие и живот във Вселената.

Новите открития в наши дни, невероятните обстоятелства, които предоставя приказката на двадесетия век, дават възможност на писателя Е. Велтистов свободно и леко да разказва за сложни неща. Темата на повестта приказка „Гум-гам“ изглежда на пръв поглед проста: защо всеки човек трябва да учи. Но преди да стигне до този извод, момчето Максим, героят на повестта, дълго играе различни чудновати игри, посещава Синята планета, където е спряло времето, убеждава своя приятел Гум-гам, че само знаещият човек може да натиска копчетата на сложната машина…

Младите читатели, които навлизат в света на познанието, могат да се запознаят в приказките на Е, Велтистов с много съвременни проблеми. И когато пораснат, те ще открият за себе си и други фантастични произведения от този автор: „Електроник — момчето от куфара“, „Реси — неловимият приятел“, „Победителят на невъзможното“^[1].