Пърси Биш Шели
Стихове

Земята долу спи студена,

блестят отгоре небесата.

        Аз слушам — вредом тук

        със съскащ звук

струи из бездни заледени

среднощен дъх и смъртно стене

        под взора на луната.

 

Замират храстите полека

и черни, птиците във мрака

        потъват, свити, в сън

        под всеки трън

до криволящата пътека,

която секва недалеко

        и никого не чака.

 

Едва проблясват ти очите

под таз луна, що смътно грее:

        над мудната река

        блестят така

на огън призрачен лъчите.

Те позлатяват ти косите,

        които вятърът пилее.

 

С лъчи по устните ти бледни,

любима, вятърът играе.

        По твоята коса

        скрежи роса.

Ти легнала си и с дихания ледни

небето би могло да те досегне,

        когато пожелае.

 

1815