Пенчо Славейков
Мразна зимна вечер…

Мразна зимна вечер. Върла хала вие.

Сняг от стрехи сметен на прозорци бие.

 

Сън ме не надвива. Во леглото свит,

тъмен блян ме носи в онзи край честит,

 

вихри де не веят, зима не върлува,

стон от скръб и нужди дето се не чува,

 

дето в ясно небо слънце вечно грей —

онзи край, за който в песните се пей

 

и се в стародавни приказки спомина…

Сврян около топлата камина

 

излеком подсвирка там щурец-нехай.

Мил певец-побратим! Дали не мечтай

 

той, и като мене там се в къта свива,

вслушан как навънка вихъра извива,

 

мразний зимен вихър, на мечтите враг?

Пей си сам утеха, мой побратим драг!